Писмо за душата ми

И светло е навън, в душата - мрак
и аз самотна слушам пак
шума на хиляди коли...
Но с тях не идваш, зная, ти...
Подобно дявол в мене влезе,
да беше болест, да излезе,
но сякаш част от мен плени.
И както днес сърцето ми тупти
и този ритъм в мен живота лее,
така усещам, че със теб живея.
Без тебе - сякаш аз мъртвея...
А думите ти бяха - "Вечно",
"Завинаги, любима, твой"...
Защо, защо не ми показа
какво ме чака след престой
предълъг във очите ти златисти?...
Да, тиня има във водите бистри.
Не ще намразя тази красота,
устата ми изрича днес слова,
които във ума ми блуден греят,
ала в сърцето други чувства тлеят.
Борбата тук дори е немислима,
щом образът ти още е картина
на Бог, за който тайно аз копнея,
пред който плахо в свян благоговея.
Когато в стаята ми падне здрача,
подобно часовете на палача,
преди да отсече главата грешна,
подготвям се печално да посрещна
съдбата си... за своята душа,
единствено за нея аз тъжа...
Че след триумфа, радостна омая,
целувки тайни в тъмна стая,
греховни думи с плам горяха;
печат - в сърцето ми стояха.
А след магията красива
пред нас реалността разлива
и страх, и завист, и омраза.
О, не можах да се опазя!...
Погледнех ли в реалността,
подаваше ми ти ръка
и аз се лутах в крайност сляпа
на два различни в мене свята.
И никой, в крайна сметка, верен.
Единият безкрайно черен,
посрещащ ме с жестокост силна.
Пред другия аз бях безсилна,
ала и тайно го желаех...
Това в сърцето си го знаех.
Не те осъждам, преживяла
със тебе всичко... аз узнала
накрая колко е жестока
в мен любовта, във теб порока...
Все пак красивите ни тайни,
макар и приказно незнайни,
оставиха следа в живота
на всеки ни... като потока...
ще ни помогне да открием
след време океана ние.
Познала повече страдания,
познала грешните желания...
сълзите, но и красотата,
спокойна в мен ще е реката.
И даже в зимни часове,
щом лед водата ми скове,
не ще я вледени изцяло
под тънката кора, заспало
ще бъде просто цяла зима
сърцето ми... но пролет има.
Отново знам, че ще бушува
водата в мен, ще се вълнува,
и нова светлина и мрак
ще плува във сърцето пак...
Това е просто кръговрат...