Dec 20, 2007, 10:56 AM
Питащи очи!
Едно стихче, изровено от миналото:
Питащи очи.
И ето ме, че появих се пред взора на питащите ти очи.
Eдин въпрос блести прозрачен, със стъкления матов блясък на
ирисите тъмни - "Кой си ти?", питаш ти със тях и чакаш дума
да отроня с ромона на кроткия поток,
да чувстваш тая песен на живота мой- за това, кой съм бил,
какво обичам, ненавист към кого в сърцето си тая
и злобата кога отприщва се?
Питаш за сърцето ми, а гледаш ме в лицето и търсиш
в складове на спомени, дали преди не си ме срещала?
Питаш, дали между нас приятелството ще се роди,
или светкавица от допира ще блесне в мрака
и освети за миг несъответствията,-че в общата картина
на пъзела житейски не вписваме се.
И в сълзата, издаваща тъгата, гърмът закъснял ще разцепи
тишината и гласът зовящ сбогуването ще заглуши-завинаги.
Питаш, кой съм и дали мечтая с твоите мечти,
дали рисувам същите картини, които си представяш,
дали мелодията, която тананикаш си на песента, която пея аз,
си пасват?
Дали разбирателството, ръката на доверието ще стисне,
без съмнението да вкисне вкуса от сладоста на първите
илюзии и първите представи на онова което чакаш ти?
Дали, дали, дали - това предположението ли е на може би?
Ти чакаш още с отворените питащи очи.
А аз мълча и не мога да започна, защото също питат моите очи -
"Коя, коя си ти?"
Дали си тая, която сбрала е всичките цветя на пролетта в
сърцето си и този букет на твоята духовна красота харесва ми?
Дали си тая, която с загадъчния лунен блясък твоята душа
изпраща лъч - към моята душа блестяща с загадъчната светлина
на хиляди звезди?
Дали си тая, която всяка нощ сънувам, как протягаш ръцете си
към мен, а аз безсилен съм да ги хвана събудил се във късен
час, освободен чак сутринта на започващия ден?
Питам аз и питаш ти и само питанки, въпроси, удивителни...
пауза от многоточие... прекъсваща с двоеточие:
Кой тишината пръв ще прекрати, за да отговори на въпросите
и на многоточието, паузата ще изпълни с думи, думи,
изречения, разрешаващи проблемите?
Кой съм аз? Коя си ти?
Ела и хвани протегнатата ми ръка, във моя малък свят ела и
виж ми красотата, почувствай чувствата ми,
погледни през моите очи и виж как света разбирам!
Попей със моя глас и помисли със мислите ми,
помечтай със моите мечти и след това ме заведи
във твоя свят, за да обичам с твоята обич, да любя с твоята
любов и поплувам в езерото топло, на солените сълзи!
Да порадвам се със радостта ти и след като побродиш ти във
мен и аз във теб, със усмивка на лицата вече няма да питат
питащите очи, както преди, а с блясъка на нещо ново ще
пламтят, познали този, който от днес и завинаги ще нарекат -
ПРИЯТЕЛ!!!
Питащи очи.
И ето ме, че появих се пред взора на питащите ти очи.
Eдин въпрос блести прозрачен, със стъкления матов блясък на
ирисите тъмни - "Кой си ти?", питаш ти със тях и чакаш дума
да отроня с ромона на кроткия поток,
да чувстваш тая песен на живота мой- за това, кой съм бил,
какво обичам, ненавист към кого в сърцето си тая
и злобата кога отприщва се?
Питаш за сърцето ми, а гледаш ме в лицето и търсиш
в складове на спомени, дали преди не си ме срещала?
Питаш, дали между нас приятелството ще се роди,
или светкавица от допира ще блесне в мрака
и освети за миг несъответствията,-че в общата картина
на пъзела житейски не вписваме се.
И в сълзата, издаваща тъгата, гърмът закъснял ще разцепи
тишината и гласът зовящ сбогуването ще заглуши-завинаги.
Питаш, кой съм и дали мечтая с твоите мечти,
дали рисувам същите картини, които си представяш,
дали мелодията, която тананикаш си на песента, която пея аз,
си пасват?
Дали разбирателството, ръката на доверието ще стисне,
без съмнението да вкисне вкуса от сладоста на първите
илюзии и първите представи на онова което чакаш ти?
Дали, дали, дали - това предположението ли е на може би?
Ти чакаш още с отворените питащи очи.
А аз мълча и не мога да започна, защото също питат моите очи -
"Коя, коя си ти?"
Дали си тая, която сбрала е всичките цветя на пролетта в
сърцето си и този букет на твоята духовна красота харесва ми?
Дали си тая, която с загадъчния лунен блясък твоята душа
изпраща лъч - към моята душа блестяща с загадъчната светлина
на хиляди звезди?
Дали си тая, която всяка нощ сънувам, как протягаш ръцете си
към мен, а аз безсилен съм да ги хвана събудил се във късен
час, освободен чак сутринта на започващия ден?
Питам аз и питаш ти и само питанки, въпроси, удивителни...
пауза от многоточие... прекъсваща с двоеточие:
Кой тишината пръв ще прекрати, за да отговори на въпросите
и на многоточието, паузата ще изпълни с думи, думи,
изречения, разрешаващи проблемите?
Кой съм аз? Коя си ти?
Ела и хвани протегнатата ми ръка, във моя малък свят ела и
виж ми красотата, почувствай чувствата ми,
погледни през моите очи и виж как света разбирам!
Попей със моя глас и помисли със мислите ми,
помечтай със моите мечти и след това ме заведи
във твоя свят, за да обичам с твоята обич, да любя с твоята
любов и поплувам в езерото топло, на солените сълзи!
Да порадвам се със радостта ти и след като побродиш ти във
мен и аз във теб, със усмивка на лицата вече няма да питат
питащите очи, както преди, а с блясъка на нещо ново ще
пламтят, познали този, който от днес и завинаги ще нарекат -
ПРИЯТЕЛ!!!
© Краси Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ех...Краси...!
Тя е най-красивата и добрата...
огледай се...с много обич за теб. -
Ако все още не си - ти пожелавам да откриеш Подходящата, която да не се налага да питаш коя е, а да си убеден, че това е ТЯ - жената, която ще те разбира, обича и прави щастлив!
-
Наистина добро произведение!Но от въпроси няма смисъл - човек трябва да чувства отговорите!Поне според мен!
Поздрави -
Много е хубаво, Краси!
Поздравления!
П.П.Единственно подредбата му може да бъде по добра. -
Нямам думи...Прекрасно е!
-
Прочетох го от начало до край...останах без дъх...
Поздравления, прекрасно е!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Съвършено!!!
Щастлив съм,че прочетох стихът ти -чист.