Пиянство от Любов
Във чашата от чувства
Любовта разтварям
на глътки я отпивам
като елексир
миражите от мислите
прибавям
Животът се усмихва
толкова щастлив.
Навън е студ
вилнее Зима
спомени превърнати
във лед кънтят
забравих ги,
обзет от теб Любима
на моето пиянство
едва ли ще простят.
Пиян съм от Любов
сбогом на задръжките
във вените пулсира лудост
няма да я укротя
спирам се, притихвам
за да чуя стъпките
чакам те
в ръцете си държа крила.
Февруари, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
