Платонична
Потребност беше и те очаквах,
с надежда взирах се във мрака.
Очите си затварях, не заспивах,
тъгата в мен бе, душата плака.
Търсих те във всеки слънчев лъч -
погалеше ли, исках да си ти,
край мен имаше ли смях и глъч,
в тях чувах тембъра на гласа ти.
Всяка вечер гледах към звездите,
в небесната шир с тях политах,
търсих светлия блясък на очите
с цвят (за цвета им не попитах).
Връщах се към спомени за теб,
а по пътя се препъвах в грешки,
в хорска злоба, жлъч, много гнет,
безчет слабости, измами човешки.
Зная, че всичко бе само клевета,
но защо ли искаха да ни омърсят?
Да смажат добротата, човечността,
така душиците си слаби да спасят.
Винаги ти вярвах, ще ти вярвам
копнея за душата ти идентична...
Търся те отново и ще те очаквам,
безценна моя обич платонична.
01.01.2007г
с надежда взирах се във мрака.
Очите си затварях, не заспивах,
тъгата в мен бе, душата плака.
Търсих те във всеки слънчев лъч -
погалеше ли, исках да си ти,
край мен имаше ли смях и глъч,
в тях чувах тембъра на гласа ти.
Всяка вечер гледах към звездите,
в небесната шир с тях политах,
търсих светлия блясък на очите
с цвят (за цвета им не попитах).
Връщах се към спомени за теб,
а по пътя се препъвах в грешки,
в хорска злоба, жлъч, много гнет,
безчет слабости, измами човешки.
Зная, че всичко бе само клевета,
но защо ли искаха да ни омърсят?
Да смажат добротата, човечността,
така душиците си слаби да спасят.
Винаги ти вярвах, ще ти вярвам
копнея за душата ти идентична...
Търся те отново и ще те очаквам,
безценна моя обич платонична.
01.01.2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
