Плета терлички
Зима е, а е пролетно небето, чисто.
Термометърът отмерва, сякаш иде лято.
Казват във гората цъфнало кокичето,
а камбанено потрепва в мен сърцето.
На фотьойла седнала плета терлички.
топли са лъчите, скокнали на скута ми,
след милувка слънчевото зайче бяга...
Да си домакиня, то си е изкуство.
Започнах го денят с молитва за душите.
Скоро ще се мръкне. Къщата ми свети.
Излъсках ги до блясък подът и вратите.
Сега с усмивка отброявам бримките.
Термометърът отмерва, сякаш иде лято.
Казват във гората цъфнало кокичето,
а камбанено потрепва в мен сърцето.
На фотьойла седнала плета терлички.
топли са лъчите, скокнали на скута ми,
след милувка слънчевото зайче бяга...
Да си домакиня, то си е изкуство.
Започнах го денят с молитва за душите.
Скоро ще се мръкне. Къщата ми свети.
Излъсках ги до блясък подът и вратите.
Сега с усмивка отброявам бримките.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Много ми хареса стихът ти, Джейни! Красиви са думите ти! 
