Плик с вода
Градът блести край автобуса,
летящ с та-да, та-да,
но не усеща колко друса,
ни чува на мотора пулса
детето с плик с вода.
Закичено с усмивка ведра
на място то мълчи
и, сякаш сляпо за съседа,
към златната си рибка гледа
с омаяни очи.
В главата му какво бушува
не виждаш отстрани
и мислиш "Просто се любува
красавицата как си плува
зад тънките стени."
Откакто тъй ме омагьоса
най-милото лице
и без да мога да докосвам
навсякъде и аз те нося,
но в скръбното сърце.
© Тошко All rights reserved.
А формата на стиха е много, ама много добра!