По-мъдро ли е утрото от вечерта?
По-мъдро ли е утрото от вечерта?
По-зряло ли е от нощта, която го роди?
Оставило зад себе си греха,
завит с нечиста съвест да заспи.
По-бяло ли е утрото от вечерта?
От черната безсънна нощ, приспала
стъкления глас на чашите?
Едва-едва отпила от надеждата
последните горчиви хапчета.
По-страшно ли е утрото от вечерта?
Когато тъй е празна стаята,
че пустотата в теб е като празна стая,
затръшнала завинаги вратата...
По-тихо ли е утрото от вечерта?
Ласкателно и лицемерно
флиртувала със непознат,
а крясъкът на изтрезнелия ти ум
те шамаросва сутрин в огледалото.
Къде е всъщност златната среда?
На тънка нишка между вярност и вина,
доброжелателна злина и зла добронамереност,
между изгубено доверие и доверена загуба.
На сутринта я няма тази граница,
която би спасила мъдростта от полудяване.
Откъснати са точно тези страници,
които учат как да оцеляваме
и да осъмваме с отворени, прощаващи очи.
© Дочка Василева All rights reserved.
