(Почти) празна стая
Тъй жива, както есенни листа,
провлачвам дните си във тази празна стая.
Отдавна спрях да мисля за света,
благата му престанах да желая.
Разкъсана, разбита. Разгневена?
О, яростта без жалост щом ме плисне,
ми става крива цялата Вселена,
че нещо малко толкова ми липсва.
И често мисля дълго над това,
останала без сили, на предела.
По-тежка само става болката,
по-тъжна всяка следваща неделя...
Така гори във мен, че чак горчи,
когато устните докоснат други устни...
Но, хайде, колко още да боли?
След само миг сърцето ще се пръсне!
Макар да ми е жал и да тежи,
да ми убягва все да съм щастлива...
не може мъка да ме заличи -
боли ме, но пък зная, че съм жива!
***
И тръпна, както жълтите листа,
щом вятърът ги гали и позвънкват...
Споделям стаята с омразата и любовта...
А границата между тях е толкоз тънка...
© Любимата All rights reserved.
