koral (Кирилка Пачева) koral (Кирилка Пачева)
387
Jun 12, 2011, 7:36 PM

Под арката

  Poetry
659 0 1

Под арката

на радостта

минавам.

Сърцето ми само

запява

песен -

песен непозната

за мен,

но не и за

душата ми.

Събужда

силата ми

да намирам

и разкривам.

Да живея

и да се усмихвам.

Да бъда себе си

на място,

където най-стръвно

себе си

човек отрича.

Не вижда никой

свойта мисъл,

но тя е тук

и съществува, има я.

А тебе има ли те?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0