Подари ми усмивка!
... И беше нощ...
***
- Студено е.
- Aз, ако искаш, ще те стопля.
- Но първо изгаси цигарата.
- Да те прегърна ли.
- По-добре подари ми усмивка.
Като онази, която ми даде на гарата.
Онази, топлата усмивка
и онзи поглед, пълен с обич.
Като дете, което вярва в дядо Коледа
и като мъж, готов да жертва всичко!
Усмивката, сега отнета ми от ветровете,
които с крясък веят в бързия ти ум.
Бягаш бързо, отминаваш и тръгваш.
Забравил за „вътре", само взрял си се „вън".
...
Но по-добре не казвай нищо.
Отново ще склоня пред този студ.
Загубих пак с наивното битката.
Сега ще тръгвам, не задържай ме тук!
...
- Но стой! Почакай!
Обичам те!... Не тръгвай!
- Пусни ръката ми, не чувстваш ли... Студена е.
Ще тръгвам! Чуваш ли?! Ще бързам.
Когато се усмихнеш, аз ще бъда другаде...
...
-Но... моля те... Къде отиваш?
Не ме оставяй с мойте страхове.
Сега е нощ. Ела, ще те постопля.
Ще се преборя с всички ветрове!
-Недей. Сега отново ще се скрия.
Но не отвън, а само вътре.
Пусни ме, не искам да виждаш сълзите ми.
Преди да си тръгна. Преди да си тръгнем...
***
... И беше нощ...
Вървях...
Пред мен вървеше хубаво момиче.
Поспрях я. Сълзите й аз изтрих.
Прегърнах я. Постопли се. Поплака.
И своята усмивка й дарих!...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Целувки {}
