Поема
До онзи ден сърцето ми виновно
не те обичаше. Това го знам.
Обичта ми е игра съдбовна -
трябва време да я дам.
И в деня, във който я заслужи
и с прегръдка те обвих,
две ръце се възродиха,
две ръце и този стих.
Всеки ден, когато криех
чувствата си под покров -
камбаната във мене биех,
че е време за любов.
Пишех, а не виждах време
кога ще мога да ти изрека -
колко просто, откровено
теб открил съм за света.
И редях потайно своята поема,
звук след звук и ред по ред.
Пишех, че във млада хризантема
влюбил се е младият поет.
Написах бавно стиховете нужни,
използвах всички нежности, слова.
Но в деня, във който ти поемата заслужи,
не те обичаше. Това го знам.
Обичта ми е игра съдбовна -
трябва време да я дам.
И в деня, във който я заслужи
и с прегръдка те обвих,
две ръце се възродиха,
две ръце и този стих.
Всеки ден, когато криех
чувствата си под покров -
камбаната във мене биех,
че е време за любов.
Пишех, а не виждах време
кога ще мога да ти изрека -
колко просто, откровено
теб открил съм за света.
И редях потайно своята поема,
звук след звук и ред по ред.
Пишех, че във млада хризантема
влюбил се е младият поет.
Написах бавно стиховете нужни,
използвах всички нежности, слова.
Но в деня, във който ти поемата заслужи,
вече беше късно за това.
© Валери Шуманов All rights reserved.
!
