bulars bulars
9
Dec 10, 2006, 9:56 PM

Поема за светилата

  Poetry
883 0 3

Поема за светилата

Луната попита звездите:
Къде е моето слънце...?
- Защо винаги, когато се събуждам,
любимото ми Слънце спи? - 
попита Луната и заплака...
Разплака се, защото Тя
бе светило на нощта,
а Слънцето, което обичаше,
осветяваше деня.
Не получи отговор, но разбра!
Бе невъзможно да се срещнат, почти...
Само любовта им я имаше...
Такава, голяма, търсеща любов,
която се споделя веднъж на много години...
Казват, че когато това става,
макар и за кратко
над земята настъпва нощ...
И при тази среща, на небето
се раждат много нови звезди,
отразяващи тяхната безпределна любов
и днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0