Поезията
Поезията – тази, днешна –
не я разбирам аз, не я.
Върху главата своя грешна
с това докарвам си беля.
Стихът свободен бил на мода,
кой както знае го реди,
че тесен бил им небосвода
класическия, отпреди.
И все оборват мойта теза
критиците без капка дар
и ми съставят анамнеза
на мирогледа моя стар.
Поклон на Яворов и Вазов
за техния талант и ум.
Вапцаров, Ботев – стих ли казват –
чело залагат под куршум.
И днес стихът им обикаля
в орбита земния ни шар
а други – чака ги забрава
до кофите на вехт клошар.
Свободни, римите ми пеят
и ритъмът ми е във час.
Последен, който ще се смее
класикът ще е, вярвам аз!
© Иван Христов All rights reserved.
