Feb 23, 2008, 6:25 PM

Погледни ме

  Poetry
833 0 1

Погледни ме! Виж какво направи!
Смисъл няма даже от забрава. Всеки ден проклинам твойто име.
Виж! От мене нищо не остана. Виж от мене нищо не остави.
Няма в мене дори и надежда. За нас.
Но и желание няма във мене. За мене и нея.
А (ето) тя пак ме поглежда. (Нежно!) Виж как нежно ме поглежда!
Кажи! Аз как да я погледна?
Тя не го заслужава.
Че е просто поредната,
тя няма вина.
Да.                                                                                                                                                                             Ти си последната!
Е, доволна ли си сега?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...