Sep 9, 2007, 12:17 AM

Поисках... 

  Poetry
951 0 6

Поисках...



Поисках от съдбата да обичам,
да дарявам нежност, топлина...
да открия този, който да наричам,
мой живот, моя сбъдната мечта.



Поисках го... но не получих нищо,
освен интриги, фалш и суета...
вървях... и чувах как след мене тихо,
се мълви клевета след клевета.



В тоз живот, изпълнен с хора,
безсрамно лоши и добри,
научих се да бъда силна,
да се боря, даже да боли.



И след всичко грозно в този свят,
получих от съдбата си пощада,
животът обрисува се в пъстър цвят
и отпих от чашата с наслада.



От рая пратиха ми ангел
с кристално сини, като езера, очи,
с душа красива като горско цвете
и усмивка, по-топла от слънчеви лъчи.



Това за мене беше всичко,
което искала съм досега,
да срещна нещо тъй добричко,
да забравя що е болка и тъга.



Сега в ликът на моя ангел виждам,
човекът, който търсех толкоз дни,
сега в него аз се вричам
и мой живот наричам го дори.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??