Поисках...
Поисках...
Поисках от съдбата да обичам,
да дарявам нежност, топлина...
да открия този, който да наричам,
мой живот, моя сбъдната мечта.
Поисках го... но не получих нищо,
освен интриги, фалш и суета...
вървях... и чувах как след мене тихо,
се мълви клевета след клевета.
В тоз живот, изпълнен с хора,
безсрамно лоши и добри,
научих се да бъда силна,
да се боря, даже да боли.
И след всичко грозно в този свят,
получих от съдбата си пощада,
животът обрисува се в пъстър цвят
и отпих от чашата с наслада.
От рая пратиха ми ангел
с кристално сини, като езера, очи,
с душа красива като горско цвете
и усмивка, по-топла от слънчеви лъчи.
Това за мене беше всичко,
което искала съм досега,
да срещна нещо тъй добричко,
да забравя що е болка и тъга.
Сега в ликът на моя ангел виждам,
човекът, който търсех толкоз дни,
сега в него аз се вричам
и мой живот наричам го дори.
© Мария Амбова All rights reserved.
