Покана
466
0
2
Харесвам те и потен, рошав, необръснат,
обикновен и мърляв, недоспал и адски уморен,
с мечти оплели се на живота из бодливия плет,
но запазил във очите си букет от юлска топлина,
в косите ти съзирам лъскавата, черна конска грива,
горещата ти гръд е цялата Вселена, губя се из нея,
сърцето, въгленче едно, топли както горския пожар,
тупти как може само майката Земя, родила си вулкан,
в душата твоя не воюват в кървите, непознати светове,
виждам само малкото прозорче, поканило е само мен,
то ми стига, влизам там и поздравявам новия ни дом.
© Антон Антонов All rights reserved.
