Понякога


Понякога е трудно постижимо
домът ми да е високо над земята,
да умирам бавно с окови на крилата,
в малки дози да отпивам от Светлината
Понякога е недопустимо лесно
спомените по стените да затварям,
да се усмихвам мълчаливо и бездомно
в сърцето с връх на копие Съдбовно.
Понякога е безнадеждно болно
желанията на душата да забравям,
да летя към Истината с рана на челото издълбана
в сълзата алена на Добротата,
от Юда обругана...
Но зная... Паметта е жива
и в Любовта е тази сила...!