Станахме пораснали деца
и още гоним си мечтите,
сега играем през нощта,
а същите остават си игрите.
Едни играят на семейство,
а други – криеница в бара,
в днешно време стана лесно,
апаш да бяга от стражара.
Количките сменихме с големи
и кукла Барби вече е реалност,
а пак със същите проблеми –
игрите ни да траят до безкрайност.
Добрев
© Атанас Добрев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми хареса! Поздрави и от мен!