Поредното гробище
Поредното гробище, стоя тук -
обградена от притихналите ви души.
Без шум дори и звук,
без страхът да ми личи.
Не знам дали страхувам се,
но не ще от вас да е.
Гори ме мисълта като вас
нечута животът да ме отнесе.
Надписи, грижливо изписани
върху каменни плочи.
Следят ме с копнеж втренчено.
Пробиват гърба ми стотици очи.
Имената ви дали някой помни,
питате се сигурно и вие...
Дали поне спомени оставихте,
преди забравата да ви обвие?
Дали в нечие сърце живеете,
колко ли сълзи за вас са се пролели?
За обич още ли копнеете?!
Или сте студени като сърцата си спрели?
За мъртвия хубаво или нищо.
За вас какво ли казват?
Не всеки има щастието
и след смъртта за него пак да се разказва...
А вие бяхте онези,
заради които сме такива сега!
Всеки от вас все още е някой
и оставил е някаква следа.
Дано, Боже, и аз,
щом бъдат за мен последните сълзи отронени -
не бъде забравен моят глас
и помнени бъдат моите спомени...!
© Стелияна Димитрова All rights reserved.
С интерес
