Apr 8, 2005, 8:02 AM

Последната любов

Poetry

1.9K 0 7

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата
на неизживяната
пролет.

Събирам в мисъл
думите докоснали началото.
След срещите
от тъга побеляха листата
и по килима от истини
стъпките вървят
наобратно.

Тя, последната
в душите разгаря
огън от минали страсти,
по - истинска
защото остава накрая
и няма начало
в което се връщаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slanceto (Мария)

Присъединявам се към поздравите и аз. Много е красиво това, което пишеш.

2005-04-23T19:26:31+03:00
Nadya (Надя Вълканова)

Благодаря! Радвам се, че съм ви докоснала със стиха си.

2005-04-09T16:52:21+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Знам, че го има, някъде там, носещ уханието на очаквана пролет. Поздрав за хубавия стих!

2005-04-09T16:41:52+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Описла си го така красиво...
Тази късна есен с пролетни усещания ... красиво е...
И нищо никога не е същото

2005-04-08T22:48:18+03:00
Nadya (Надя Вълканова)

Благодаря ви!

2005-04-08T20:06:43+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0