Последната невестулка
„... пъргава, изменчива, безскрупулна, красива,
свободна в хищния си избор, съвършена
в изящната си форма. Готова винаги да избяга
от клишетата, дори от своето собствено.”
И се усмихна в ъглите на безкрайно изречение...
Страхът от късните есени
Страхът от паднали сводове и натежали пътища
Туп Туп Туп
Туп Туп Туп
Страхът от старите пролети
Страхът от посредствените думи
Листата капят във паметни гроздове
Какво от това че дъхът Ни спира?
Туп Туп Туп
Туп Туп Туп
Какво от това че гледаме в очите на верния праг?
Гроздовете тичат след своите запетаи
И всяка сласт е спомен на вълна
И всеки спомен вътрешно море
И всеки лист вълната на олтар
Туп Туп Туп
Туп Туп Туп Туп
Сърцата излизат от ритъм
Страхът от слънчеви сонати
Страхът от елфови крила
Страхът вред фабрика за изненади
И никакво поглеждане надолу
Можем ли така малка моя?
Стъпили в обувките на твърде принципни ешафоди
Твърде истински за да си повярваме
Твърде излечими за плахите си нозе
Туп
Туп Туп Туп Туп Туп
Телата ни напускат сърцата
Туп Туп Туп Туп Туп
Туп Туп
Туп
6.11.2008 г.
© Донърджак All rights reserved.
