Jun 8, 2008, 12:03 PM

Посоки

  Poetry » Civic
1.2K 0 44
 

                    Посоки

 

На юг основите са здрави!... Още...

Непоклатим като скала стоя...

Атаки вражески отбивам мощни

и жалките им трупове броя!

 

На изток и на запад неуморни

„ратаите" ми трудят се за мен...

Със дарове даряват, ръкотворни,

стопанина си всеки божи ден!

 

На север скрит под бяла пелерина

придремва кротко благият мъдрец...

Имане трупа тъй неоценимо,

неподвластно на ръжда и на крадец!

 

А горе, вляво във гръдта пулсира

компасът - моят спътник и другар!

Той пътя верен винаги избира

на житейския ми кораб стар...

 

Тъй погледнат изглеждам отдалече

като птица, литнала към своя блян!...

Не бързай с изводите си, човече...

Всъщност, съм на кръста прикован!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки е прикован за съдбата си независимо в коя посока е поел."Компасът" оня,(горе в ляво) не сочи само посоката, но...и отброява времето което ни остава!
    Поздрави Вълчо, от /Наполитано/
  • От два дни го чета, Агоп. И всеки път откривам по нещо... И пак ще се връщам. За да осъзная напълно... Пази компаса и дръж здраво и юга, изтока и запада, и севера! А за кръста - някои са приковани за него, за други той е прикован. Дали не си от другите?! Може би именно заради това и въпреки това умееш да летиш...

  • Всъщност, Агоп, кръстът си е на мястото! Личният ни, персонален Иисус може и да липсва, кръстът, като трапа, е наличен и, прав си, - задължителен!
    Хареса ми!
    Поздрави!
  • !!!
    Страхотно е!
  • Оригинално и хубаво, поздравявам те.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...