Посвещение

Ти беше вярата ми във живота

и  беше всичко в този свят,

ти беше истинската обич

и мойта орис, моя блян.

Ти беше слънцето в небето,

самотен кораб в синьото море;

ти беше бялата надежда

и нежна чайка със прекършени криле.

Ти беше въздуха и светлината

и радост, мъка и тъга,

ти беше глас във самотата,

а няма те сега.

Далече си…

А път назад отново няма.

Отиде си със гордо вдигната глава.

И глупава мечта остана да сме двама,

но знай: изпратих те със болка,

потънала във безнадеждността.