Посветено на един великолепен човек
Деня, в който те срещнах,
не изчезва,
деня, в който те срещнах,
не отминава.
С месеци наред
ти стоиш пред мен,
с месеци наред
ти душата ми разкъсваш.
Но ти ли си причината за тази болка,
ти ли си човекът, който ме уби,
ти ли си убийцата
на моята душа?
Не, не се стеснявай, мила,
ти не си виновна,
ти искаше да се сближим,
но аз отбягвах всяка твоя ласка.
Правих го и още ще го правя,
защо и аз не знам,
силата на обичта е тази,
която като каменна стена стои пред нас.
Помня всяка твоя дума,
помня твоя аромат...
помня всяко твое действие,
когато бяхме заедно с теб.
Опитвах се да те забравя,
опитах се, но не можах,
ти си моето проклятие,
което вечно аз ще нося.
Но недей се притеснява,
ти не си виновна,
ти обичаше ме страстно,
глупакът в цялата история си останах аз.
Днес не си с мен,
съзирам те с друг по улиците на града,
и трябва аз от ярост да съм заслепен,
но не, аз радвам се за теб.
Радвам се за теб и всеки миг на твоето щастие,
радвам се за теб и твоята усмивка,
след като аз не мога да ти предоставя щастие,
нека друг е късметлията.
Но продължавам аз за теб да мисля,
сълзи обливат моето лице,
че никога не те прегърнах,
а винаги безумно те обичах.
Посветено...
© Димитър All rights reserved.
