Когато пътят ти е произволен,
той започва чувствата ти да гневи
и от любов се чувстваш вече болен,
защото и сърцето те боли,
а то горкото, пак и пак ридае,
навлязло в ново измерение,
където губи разум и блуждае
с вопъл тих за изцерение,
защото бликащата в него жажда
руши спокойната му ведрина
и още нещо – крясък зъл присажда,
разкъсващ милата му тишина.
-Потребността не се задоволява
и фрустрацията се проявява.
© Валери Рибаров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
