Когато пътят ти е произволен,
той започва чувствата ти да гневи
и от любов се чувстваш вече болен,
защото и сърцето те боли,
а то горкото, пак и пак ридае,
навлязло в ново измерение,
където губи разум и блуждае
с вопъл тих за изцерение,
защото бликащата в него жажда
руши спокойната му ведрина
и още нещо – крясък зъл присажда,
разкъсващ милата му тишина.
-Потребността не се задоволява
и фрустрацията се проявява.
© Валери Рибаров All rights reserved.