Потърси ме... намери ме...
Потърси ме, намери ме!
Изжадувай дъха на косите ми!
И на устните жарки искрите
запали със дъха на мечтите.
Над сини облаци птиците
над мен са развели крила
и тинтявата с поглед синее
всред зелената сочна трева.
Две калинки нежно се любят
върху лист от бяла бреза,
без любов моите дни се сивеят
и се стичат в очите с дъжда.
Потърси ме... шепти тишината,
кацнала тихо на твоя прозорец.
Намери ме... мълви синевата,
докосни ме със струнния лъч.
После с обич извайвай ме цялата,
с устни по-сладки от пчелният мед
и намерена в теб след летата,
да звъня в струя топъл дъждец.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
