Познавам аз жената тъжна
Към Ласка!
Познавам аз жената тъжна,
жадуваща за нежна ласка,
но винаги виновна, длъжна
да крие туй под тежка маска…
Душата й е тъй самотна
и търси здраво, мъжко рамо –
с Него в любов страхотна
ще хвърли Тя тъгата само.
Живее скромно, но достойно,
потънала в тишината –
не прави планове обстойно,
но носи тихо ведрината.
С поглед среща тя Луната –
заедно в нощта тъгуват:
в кръговрата на Съдбата
те понякога ликуват.
Разказът ми е пределно стар –
таз жена Луната само гледа:
нея е избрала за другар,
като нея става бледа…
Сутрин тя гаси звездите
сред проблясъци засмени,
но защо ли в очите
сенките им са студени?
© Валери Рибаров All rights reserved.
