Sep 16, 2007, 10:51 PM

Прахоляка от твойте лъжи 

  Poetry
679 0 2
Тъй странно се спусна завесата
и свърши пиесата
в живота ни странен, уви!
Няма ни реплика,
никава публика,
всичко утихна за миг...
Няма я болката,
скри се от хората,
нейде там се стопи...
Има ги само двата прожектора
на онемелите мои очи -
осветяват невярващи, долу по сцената, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жени Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??