Sep 16, 2007, 10:51 PM

Прахоляка от твойте лъжи

  Poetry
799 0 2
Тъй странно се спусна завесата
и свърши пиесата
в живота ни странен, уви!
Няма ни реплика,
никава публика,
всичко утихна за миг...
Няма я болката,
скри се от хората,
нейде там се стопи...
Има ги само двата прожектора
на онемелите мои очи -
осветяват невярващи, долу по сцената,
прахоляка от твойте лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жени Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...