Sep 16, 2007, 10:51 PM
Прахоляка от твойте лъжи
Тъй странно се спусна завесата
и свърши пиесата
в живота ни странен, уви!
Няма ни реплика,
никава публика,
всичко утихна за миг...
Няма я болката,
скри се от хората,
нейде там се стопи...
Има ги само двата прожектора
на онемелите мои очи -
осветяват невярващи, долу по сцената,
прахоляка от твойте лъжи!
и свърши пиесата
в живота ни странен, уви!
Няма ни реплика,
никава публика,
всичко утихна за миг...
Няма я болката,
скри се от хората,
нейде там се стопи...
Има ги само двата прожектора
на онемелите мои очи -
осветяват невярващи, долу по сцената,
прахоляка от твойте лъжи!
© Жени Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много мъдър стих.Поздравления!
-
Браво!Браво!Браво!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
