Тъй странно се спусна завесата
и свърши пиесата
в живота ни странен, уви!
Няма ни реплика,
никава публика,
всичко утихна за миг...
Няма я болката,
скри се от хората,
нейде там се стопи...
Има ги само двата прожектора
на онемелите мои очи -
осветяват невярващи, долу по сцената, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up