Sep 16, 2007, 10:51 PM

Прахоляка от твойте лъжи

  Poetry
797 0 2
Тъй странно се спусна завесата
и свърши пиесата
в живота ни странен, уви!
Няма ни реплика,
никава публика,
всичко утихна за миг...
Няма я болката,
скри се от хората,
нейде там се стопи...
Има ги само двата прожектора
на онемелите мои очи -
осветяват невярващи, долу по сцената,
прахоляка от твойте лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жени Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...