Седя пред телевизора и гледам.

Застават разни, говорят мъдро и с респект.

Обясняват ми, че грижа съм им и за мене мислят,

и че всичкото което правят е за мен и в моя чест.

Заявяват, че работят упорито

за да сторят добър живота на целия народ, 

защото те са политици и избрани са

с благословията на народния вот.

И с думи сладки ме омайват,

как щастлив ще бъда и как ще стана по-богат,

но видите ли, в момента има трудности, 

и виновен за това е онзи, от предишния мандат.

И търсят се причините в другите,

развяват лозунги и веят знамена, 

обещания се леят, геройски пози се заемат

и никой не признава собствената си вина.

А, това че хората гладуват,

че не стигат им парите и за хляб,

тези факти слабо ги вълнуват,

интересът движи този свят.

И това, че институции не работят,

и че под краката ни гори,

и че с бухалки и куршуми права се защитават,

и това не вълнува ги, нали.

По важното е, че политиците работят,

и в името на хората творят,

издигат кули и след това ги сриват,

ние знаем, че творчески горят.

Да, но не за мене,

а за лична свобода,

за да могат с властта си да избутат

това, което пречи им да постигнат си целта.

А целта е ясна, тук са временно

и трябва за времето заели този пост,

да могат да напълнят гушите,

а на народа да помага му Христос.

Творете, работете си по вашите начини,

но знайте, че за всичко плаща се греха,

и всеки ще изкуса си надробеното

и горко ще плаче по нерадостната си съдба.

Ако я има!

30.09.1994 г.                            Стефан Цеков