Aug 3, 2007, 11:03 PM

ПРАВОСЪДИЕ

  Poetry
833 0 2
В залите, където е Темида -                             
                                        те неми са.
Съдиите, почиващи във Тях -
                                       не чуват нищо.
Присъдите, издаващи се там -
                                        те чужди са.
Осъдените, молещи се в Тях -
                                         не биват чути.
Законите, кълнящи се над Тях -
                                         не се зачитат.
Везните, държани от Темида -
                                         неверни са.
Истината, сложена във Тях -
                                         не се отчита.
Сметките във другата везна -
                                         те тежки са.
Престъпниците там пред Тях -
                                          те чисти са.
Стоят безскрупулно пред Нея -
                                           не се покайват.
От пазвите Им, сумите за Тях -
                                            те нагли са.
Текат, а вързани са Нейните очи,
                                            защото няма Правосъдие.           1995   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!
  • Мерси и на теб!Всъщност,това което съм написал,са две в едно.Може да се чете като цяло,но може и отделно.Завършващото изречение и за двете е ...защото няма правосъдие.Ето как върви на части.В залите където е Темида-Съдиите почиващи във тях-Присъдите... .Втората част е-те неми са-не чуват нищо-те чужди са....

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...