ПРАЗНИ ЧОВЕЦИ!!!

Гласове ме преследват, нещо шепне в тъмнината... 
Детски смях разваля тишината...
Къщата е празна, ужасна...
Срещу мен видение, фигура ясна...

Грехове имам, лош човек бях...
За пари убивах, така живях...
В църкви не влизах, молитви не изричах...
Върших злини, на празен човек приличах...

Сенки ме преследват, отмъщение жадуват...
В съня ми идват, царуват...
Дни, седмици, месеци, Те са около мен...
Така ще е до последния ден...

Женски глас, от някъде познат, шепти да се обърна...
Тъмнината в светлина се превърна...
Знаех какво ме очаква, ако изпълня желанието...
Подвластен съм на отчаянието...

И ето пак същото...
Сякаш времето спира, чувам камбанен звън...
Очи отварям, треперя, всичко е било сън...