Денят е розов или блед,
немирен, неспокоен.
Все същия, един и същ,
пак розов и пак блед.
Студено е но не умирам -
кръгозор тъй ням и плах
и всеки в тях се взира.
Какво ли иска, какво ли взима?
Само студ и само студ,
и в студа изгрява плам,
но плам обречен на смърт
от този гняв, от тази скръб.
Неволно дните си прелитат,
а прозорецът е пуст
и няма ехо, и няма глъч,
и няма нищо... просто нищо.
© Възкръснал All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
