Сладко спи
и лекинко похърква
Красимирка,
като коте в спалните одели мърка...
Почивни дни...
и не помръдва.
Вътрешно гласчето бди:
" Ставай, Красимирке,
окото отвори,
на две, на три се изправи,
зъби, душ, коса, домашна дреха,
с парфюм се освежи,
грим за самочувствие сложи,
бузи напудри,
кафе-машината включи,
прахосмукачката сглоби,
космаците от пода събери!
Действай, хич не се мотай,
ябълков сладкиш забъркай,
пилешката пуйка с мандарина я натъркай,
сложи й допълнителна подправка,
зелето си в Цептера разбъркай,
да не би да загори,
във фурната го запечи...
Хляба кой ще ти омеси?!
Дейстай, действай,
по-чевръсто,
всичко на трапеза да е пъстро!
Чиниите - не ги мисли,
подаръкът от предната година работи с пълна сила.
Ти, само, майстори
вкусотии до зори,
ако нещото не се хареса,
друг престилка да опасва,
в кухнята да се захваща
кулинария да твори..."
Добрият старец е дошъл на гости,
Красимирка го посрещна снощи,
усмихна се и го целуна в уважение,
хубава раздумка повдигна настроение.
" Да сме благодарни,
че сме живи, че сме здрави, харни!"
- каза Красимирка и в молитва се смири
за милостиви идни дни!