Пред буря
Пред буря
Когато вятърът премята
листя осиротели
и клони до земята свежда,
затръшва тъмни двери,
тогава се надига властно
от цялата ми същност
желание едно – да тръгна
през неговата стръмност,
лице в лице да се обръщам,
да сменям пътя остър,
и както с корабни въжета
във танц да го докосвам,
да бъдат остри раменете
и жилава снагата,
изтръпнали страните, боси,
очите – пълни с пясък...
Тогава със сълзите сухи
ще тръгне мойта болка,
която срастнала и тъмна
затворена дълбоко,
отдавна в трюма на душата
забавя моя устрем,
и не е камък, не е котва,
а стар сандък ненужен...
И нека се втечни, и нека
да бликне през очите,
та щом над мен огрее слънце
да бъда с поглед бистър,
и леките платна тогава
ще бъдат мойта вяра
и силата, която пътя
през идното проправя...
© Доли All rights reserved.
