Oct 3, 2008, 11:43 AM

Пред олтара

  Poetry » Civic
1.4K 0 18
 

Ще коленича пред олтара

и ще се моля в този час,

с неповторима силна вяра

и ясен неподправен глас.

 

За нашата страна прекрасна,

за хората около нас,

за користната злост опасна

и за свещения ни час.

 

За любовта и светлината,

които често не щадим,

за волята и свободата,

с които днес ще устоим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© The Notorious All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....