Преди дни!
Преди много години,
когато всичко бе сън.
Тогава ти!
Тогава мене не предвиди,
когато разсея ме звън.
Далеч, далеч от небето,
надолу, надолу в пръстта.
Където спира сърцето,
където аз лягам да спя.
Бях сляп!
Бях глупав да видя
и още тогава да спра.
Отново не знам!
Отново сядам да пиша
и още малко да поспя.
© Алекс Хаджидончев All rights reserved.