Aug 28, 2005, 4:54 PM  

Преди да почна отначало...

  Poetry
1K 0 3

Камбанен звън раздира тишината,
сълзи рукват като дъжд.
Студено стана във душата,
изгубих те внезапно,изведнъж!


До вчера бяхме двама с тебе,
весели и пламенни сърца.
Жестоко тръгна си от мене,
тъй бързо,не остана и следа!


За последно днес те виждам,
блед,със каменно лице...
Лежиш в ковчега,неподвижен,
но със мъртво си сърце!..


Може би ще видя теб отново,
някъде в нечии очи...
Може би ще почна пак,наново,
но за тебе винаги ще ми горчи!

                                              В памет на един приятел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много дълбоко!Съжалявам за загубата ти!
  • Благодаря!
  • Мила,много съжалявам за приятеля ти!Стохотворението,което си му посветила е прекрасно и ако можеше да го прочете,сигурна съм,че би се зарадвал...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...