Oct 18, 2007, 9:07 AM

преди да срещна теб

  Poetry
1.6K 0 4
преди да срещна теб
душата ми крещеше,
объркана и зла,
че всичко в мен болеше.

преди да срещна теб
в очите ми валеше,
сълзите ставаха на лед
и помня, че студено беше.

преди да срещна теб
не знаех що е радост,
живеех ден за ден,
проклинах свойта младост.

преди да срещна теб,
потънала аз бях във ров,
но ти дойде и ме спаси
с могъщата сила-любов!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Още по-хубав би станал стиха, ако разкажеш за хубавите неща, които са дошли в живота ти, а не за грозните, които са си отишли. Предпочитам от втория тип стихове, опитай! Това е и тънката разлика между положително и отрицателно мислене. Не живей с миналото.
  • Браво:>
  • Винаги има преди... Важното е след... Поздравления за хубавия стих!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...