Преди началото
С теб, скала, ще се преборя
и до върха ще се кача,
напук на всякаква умора.
Аз имам вяра, не юзда.
Студената ти твърд не плаши,
напротив, даже ме влуди.
Човешките упорства наши
ти мълчаливо изтърпи!
Какво, че си като стомана
и няма мъх по твоя склон?
Под тебе аз съм като рана,
над тебе ще съм небосклон.
Не, няма да те умъртвявам,
по-мъртва няма да си ти.
Аз висините покорявам
и сбъдвам своите мечти.
Само който ме познава,
уверен е в добър финал.
Аз трудностите не признавам,
макар че тежко съм живял.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
