Предвестник
В стая,
в мрака,
сенки общуват.
Лудуват,
налети обилно с абсент.
Витаят, гравитират
безшумно, експедитивно,
те дирят кълбото неразривно.
Приспивно - е всичко тук, метафизично,
съзерцание утопично,
насочено към диалога.
Сенки - атеисти, оплюващи бога.
Разврат
и град от думи -
сянка с халат от тъмен плат
безчинства в тих преход
към тъмата,
заливаща земята.
Посърнала глава съзрях в тълпата.
Приближих се под звуците на
неземна
симфония.
Системна агония съзрях
в многобройния Стон.
Като крилат кон,
устремен към разрушение.
....
Пасивно бдение.
Стигнах
главата
наведена.
Седнах и спрях се.
Кръв беше наоколо,
извираше неспирно
от земята.
Бурно и немирно тя вдигна главата.
Ръката потрепна, а трепетен вопъл
непонятен, но топъл, докосна
сърцето, което омекна.
....
Видях лицето и разбрах,
късно го познах,
всичките мечти претърпяха крах.
Лицето - то бе моето, обсипано с прах.
© Ахасфер All rights reserved.
