Преродена
Сънувах се затворена във храм,
издигнат от илюзии и мистики.
Душата ми - отшелник бе, призван
да търси и да губи истини.
Не исках никого да притесня.
Пристъпвах тихо между мислите.
Не. Аз не помнех ничия вина,
не мразех и внимавах искрено
да не изсипя връз света отвън
горчилка от несбъднатото чудо.
Достатъчно ще бъде да спася
от себе си, копнежа ми за лудост.
Да не вменя пак някому вина.
Доброто е с присъда. Доживотна.
Кръговратно пак от пустошта
да се роди и да умре сиротно.
Не можех безпричинно да раня.
Затворена на сигурно и само
една молитва шепнех... След това
ще се събудя преродена в храма.
Соня Георгиева
© Соня Георгиева All rights reserved.
