ПРЕРОДЕНИ
ПРЕРОДЕНИ
Да не броим нанесените рани.
Какво ще видим, гледайки назад?
Душите си с горчилка ли ще храним?
Да, минахме през свой си, малък ад,
но ние сме обмислили цената,
ний знаехме, че огън ще гори.
И въпреки това, ти бе жената,
която може да ме претвори.
А аз – мъжът, способен да измие
лицето ти от всеки грозен слух,
да ти покаже дивата магия,
която като песен в теб дочух.
Аз бях мъжът, готов да те открива
отново и отново, Всеки път,
да ти показва колко си красива
и страст да пали в нежната ти плът.
Родени сме, ведно да остареем
и ти го знаеш. Зная го и аз.
Нека да престанем да живеем
с това, което вече е зад нас.
Да не броим зарасналите рани –
по-мъдри ни направиха, добри.
Оръжията вече са прибрани
и онзи огън адски не гори.
21 6 2006 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
