Потънах в мрак, сивеят мойте устни,

а взорът мой - пресъхна от сълзи,
и всеки допир твой, о, твой, Безвкусни,
на въглен се превръща и гори.

Ако обичам те, макар и безнадеждно,
тогава значи - най-щастлив си ти.

Но ти потъваш в моя поглед, глупав и безбрежен,
и не потръпват ледените ти очи.

Във мен, Безвкусни, ти откри разплата
за своята предишна самота,

и със престижа на свинята,
положи ми окови на плътта.

Не смей да ползваш вече тези думи,

що мен заключиха във плен,
нима и нея се опитваш, мили,
да хвърлиш във тъмницата до мен.

Оглеждам днес аз старата тъмница,
далеч от твоя "свят престиж", където толкоз време бях,
и сърбах с дървена лъжица
от подхвърления ти към мене блян.

Върни се или по-добре недей,
но просто отвори вратата,

че мъката, седейки в мен, се отегчи,
душата вече търси светлината.