Превърнах се в песен
Тази сутрин забравих котлона.
И изкипя тишината...
Забравих си мислите на балкона.
Забравих да полея цветята.
Забравих да ида на работа. Даже
забравих пътя към къщи.
Сега чакам нощта да ми каже
кой там вместо мен се завръща.
Забравих думите си на двора,
под клоните на върбата...
После с котката поговорих.
И - за кратко - забравих тъгата.
Забравих как се удрят вълните
в брега на синьото лято.
Забравих на сина си очите.
Забравих гласа на татко.
Забравих да се върна от плажа.
Морето с плач ме отнесе.
И Бог забрави да ви накаже.
А Аз се превърнах в песен...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
