Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 4
ОБИЧ КАТО ЛУНЕН РЕЗЕН
Мама ги нахрани както тя умее.
Трима калпазани вече ще посмеят
следващата плячка и сами да хванат.
Лов като играчка! А герой ще стане,
който по е умен, който по е сръчен.
Не да сладкодумства само и се пъчи.
Чуй какво се случи, Сузи е героя.
Портата заключи снощи, но в пороя
котето-мъниче нашата писана
хукна сам самичка да спаси. Как стана?
Дъжд се заизлива като че от каца.
Котката ленива – шарената Маца –
беше във къщурка мъничка и тясна.
Су предеше с хурка, но дочу тя ясно,
че в уплаха писка коте много близко.
Сякаш помощ иска! То дете е в риск и
как да не помогне, нищо, че е чуждо!
Порта бързо смогна като в спешен случай
Сузи да отвори и се стрелна в мрака.
Чу го, че говори, после то заплака...
Бе се търколило в дупка с кал навънка.
- Ах, детенце мило, ти с гласче си звънко
като моя Джаки. Идвам да те гушна!
Някой вън изтрака и след туй се мушна
зад гърба ѝ. Беше рижото юначе.
В тъмното стоеше Чарли без да плаче.
- Бързо се прибирай, мокър си до кости!
И не коментирай! Тук не съм на гости!
Чарли я послуша и в дома се върна.
Чуждата кротуша, дето Су прегърна,
вече не ревеше, бе се умълчала.
Тя спокойна спеше и не бе разбрала,
че не е у мама, а в прегръдка друга.
В тази нощна драма майчина заслуга
беше проявила нашата Сузана.
Тя положи мило рожбата смълчана
в лапите на Маца и прибра се после.
- Утре заповядай, Сузи, в нас на гости! -
нейната съседка зад гърба извика.
- Имам чудна гледка, тясно е, но свикнах.
Искам да направя чай един за тебе.
- Няма да забравя, чакай ме след седем!
. . .
Майката я няма. Нейните момчета
със една голяма плячка са заети.
Бърди е домъкнал рибена консерва.
Сам капака смъкнал, Джакомо изнервен
всичо разпределя, та да е по равно.
От пазар неделен със трофея славен
брат му се завърна, до уши усмихнат.
Другите щом зърна, радостта утихна
и опита бързо рибата да скрие.
- Честно ли е, Бърди? Гладни сме и ние! -
Чарли го одраска, лапата протегнал.
Котето изкряска, но не се засегна.
Мама бе казала: "Всичко да делите!
Гладна съм стояла, видя ли в очите
на сестра отсреща, че корем къркори.
Винаги се сещай: Братче имам! Сори!"
Точно на момента Сузи се завърна.
Пиха чай от мента а смехът ѝ гърлен
украси със звуци чуждата квартира.
- Да дочакаш внуци! Да не те намира
никога тъгата и добро да правиш!
Дружке опашата, няма да забравя,
че на мен помогна и дете спаси ми!
Истински ме трогна, радост ти дари ми!
Сузи изчерви се, Маца че я хвали.
После раздели се с нея и едва ли
думите запомни, но едно си рече:
имам кой на скромност аз да уча вече!
Трите си момчета свари тя доволни.
В братската им чета няма своеволни.
Радостна задруга между тях царува.
Утре в пакост друга някой ще палува,
но разбрал, че трябва да се уважават,
за да чуе браво братята че казват,
както учи мама трябва да постъпва.
С погледа си само Сузи ги придърпва,
сякаш да погали рожбите си тайно.
Ала те едва ли тази всеотдайна
обич ще усетят. Няма да ги глези.
Скрити чувства светят като лунен резен.
Следва:....
© Мария Панайотова All rights reserved.
