Приказка
ПРИКАЗКА
Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.
Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта.
Майски нощи под луна сребристобяла
и звезди, поръсени с бадемов цвят.
Колко обич във очите засияла!
Колко трепети в сърцата ни горят!
Дойде есен, ние пак сме с тебе двама.
Стъпките ни бавно, есенно шептят.
Любовта ни още силна е, голяма,
но го няма пролетният дъхав цвят!
Искам аз да бъдем и в студена зима
с топли длани, с влюбени, добри очи -
Тази приказка навеки да я уча,
песента в сърцата вечно да звучи!
© Анка Келешева All rights reserved.
