Приказка за болката
Приказка за болката
(на Галка)
В очакване си на една присъда
обидна, грозна и жестока.
Сърцето в ужас е. Примира
безмълвно, тъжно. Без посока.
Той върна се да ти го каже.
Обичал бил и бил със друга!
Очи навежда. Мънка даже
запраща те в една полуда.
И гняв, и мъка, безнадеждност
разпъват ти на кръст очите,
не плачеш даже. Даже нежност
под пръстите си имаш скрита...
Но тръгва той. На прага спира.
Поглежда детското лице.
От ужаса му чак примира.
Но тръгва! Няма накъде...
Очите детски ще запомни,
сълзите, укора им ням.
Каква любов, за Бога, просиш,
щом на сина не би я дал?
Детето вдига се на пръсти
с тъгата цяла на света,
бравата хваща и затръшва
зад него тежката врата.
КРИ
© Красимира All rights reserved.
