Mar 1, 2011, 8:22 PM

Приказка за студената родина 

  Poetry » Civilian
478 0 3

... А там им станало толкова студено, че Снежната кралица

се смилила и замразила сърцата им – да не чувстват студа.

 

(В памет на Ханс Кристиан Андерсен)

 

Понякога

се улавям, че чезна

в небеса

светли и топли,

далечни...

И забравям за бездната

и за мъката, воплите.

И летя, и летя,

заедно с песните

през вечността...

 

Изведнъж се събуждам!

 

Но пак политам...

Копнея

за младост –

във мислите ни.

За доброта...

Бленувам

за слънце, което се смее.

За теб

и мечтите, които лудуват.

За хора усмихнати –

в радост!

За любов, топлота...

 

И отново

се стряскам – измръзнал!

В родината.

И във студа.

 

 

 

Иван Бързаков

януари 2011 г.

© Иван Бързаков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??