Приказно
590
0
1
Приказно
Дори приказките имат своя край,
но на тази какъв е края, познай.
Не винаги той е обсипан с рози,
вместо това тъгата те тормози.
Ежедневно пишеш нова страница,
но дойде време да сложиш граница.
В твоята приказка има и сълзи,
които те карат много да боли.
В нея няма го щастието вечно,
понякога ти изглежда далечно,
ала напред протегни си ръцете
и хвани го, силно стискай със двете.
Отвори широко очи за света
и оцени неоценими неща.
Приказките в миналото остави
и за светлото бъдеще помисли.
Напиши едно ново заглавие
и под него следващо мечтание.
Приказката свърши, друга започна,
за времето и мястото си – точна.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
прекрасно е