Дори приказките имат своя край,

но на тази какъв е края, познай.

Не винаги той е обсипан с рози,

вместо това тъгата те тормози.

Ежедневно пишеш нова страница,

но дойде време да сложиш граница.

В твоята приказка има и сълзи,

които те карат много да боли.

В нея няма го щастието вечно,

понякога ти изглежда далечно,

ала напред протегни си ръцете

и хвани го, силно стискай със двете.

Отвори широко очи за света

и оцени неоценими неща.

Приказките в миналото остави

и за светлото бъдеще помисли.

Напиши едно ново заглавие

и под него следващо мечтание.

Приказката свърши, друга започна,

за времето и мястото си – точна.