ПРИСТАНИЩЕ
Красива бях и лоша чак до безсърдечност.
Разбивах корабите в залеза на своя ден.
Отчаяни моряци предлагаха ми сляпа вечност,
кълняха се да ме обичат и винаги да са до мен.
Надменно се усмихвах над тяхната наивност.
Какво да им предложа? Разграбената си душа?
Нека ме обичат, а пък утре, щом е писано,
ще си отидат, а аз ще им помахам със ръка.
И денят ми ще е скучен, аз пък същата
ще си остана след всеки кораб, приютил тъга
и единсвено в мислите при теб ще се завръщам,
при тебе, мили, и разграбената си душа.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
